Ръждите са на второ място по разпространение след брашнестата мана, с много висока степен на вредоносност. Кафявата (листната) ръжда през последните години масово се намножава и създава значителни проблеми в основните зърнопроизводителни райони на страната. През последните две десетилетия черната (стъблената) ръжда рядко се среща в масовите посеви, поради сравнителната устойчивост на отглежданите у нас сортове. Трябва да се има предвид обаче, че тя има много висок вредоносен потенциал и в миналото е унищожавала до 100% от житната реколта у нас. Поради това при евентуална поява на нови раси с висока степен на вирулентност, тя би могла отново да се превърне в заплаха за зърнено-житните култури, поради което е необходим постоянен мониторинг върху популационната структура на нейния причинител. Сравнително по-ограничено географско разпространение, предимно в Североизточна България, има жълтата ръжда. През последните години тя почти не се наблюдава в житните посеви, което се дължи на неблагоприятните за развитието и климатични изменения — тенденция към трайно повишаване на температурите и към засушаване.

Житната ръжда е паразитна гъба с твърде сложен цикъл на развитие, през време, на който тя сменя два гостоприемника, образува два типа плодни тела и произвежда пет типа спори.  Житната ръжда започва живота си рано напролет по киселия трън, който е първият й гостоприемник.

Житната ръжда по пшеницата (по ръжта и овеса също) се забелязва по времето, когато тя започне да изкласява. Гъбата се диагностицира по ръждивокафявите продълговати точици и линийки, дълги от няколко милиметра до няколко сантиметра, които се появяват по стъблата и влагалищата на листата им (затова житната ръжда е известна още като линейна, или стъблова ръжда), след като мицелът на гъбата се е настанил в техните тъкани.