Неинфекциозни повреди от недостиг на минерални елементи. Най-често при полски условия външни симптоми по зърнено-житните растения се наблюдават при недостиг на основните макроелементи — азот, фосфор и калий.
Дефицит на Азот предизвиква жълто-зеленикаво оцветяване на листата на младите растения, които в условия на особено голям недостиг може да добият дори интензивно жьлт цвят. Върхът на листата започва да отмира като повредите постепенно се разпростират към основата. При по-слабо изразен дефицит посевът е силно неизравнен
Дефицит на Фосфор забавя растежът и братенето на растенията. Обикновено листата запазват тъмнозеления си цвят и в по-редки случаи придобиват пурпу рен оттенък. Върховете на най-старите листа започват да отмират постепенно обхващайки целия лист. Поради силното му влияние върху развитието и продуктивността на растенията при фосфорен дефицид добивът значително намалява.
Дефицит на Калий предизвиква пригор по периферията на листата на всички зърнени култури. В ранни стадии върховете и краищата на най-старите листа първоначално пожълтяват, а след това покафеняват и отмират. При калийно гладуване на ечемика освен периферен пригор, върху листата се развиват и червено-кафяви петна. Механичната якост на стьблото намалява, поради което често се наблюдава полягане на пшеницата. Зърното остава спаружено и недохранено. Калият допринася за удебеляване на епидермиса и повишаване на тургура на клетките, поради което растенията стават по-устойчиви към гъбни заболявания, а общата им адаптивност спрямо стресови фактори на средата се повишава.
Като правило признаците на хранителни дефицити, по отношение на основните макро- и микроелементи се задълбочават при условия на почвено и въздушно засушаване, поради което през последните години значението им се повишава, вследствие на глобалните изменения на климата и вероятно тази тенденция ще се запази и в бъдеще. Необходимо е балансирано торене с макро- и микроелементи, съобразно почвената запасеност и видовите и сортовите изисквания.
Ролята на микроелементите е най-голяма в началните етапи на развитие – покълване и поникване, и в период на максимална растителна продуктивност. Независимо от малките количества, които са необходими - недостига може да предизвика големи загуби изразени в по- ниски добиви с влошено качество.Симптомите при недостиг на микроелементи се проявяват в различни форми: хлорози, некрози, оцветяване, къдравост, намален растеж и др.
Дефицит на Желязо забавя растежа на растенията, появява се хлороза. Дефицит може да бъде предизвикан и от преовлажняване или от тежкометална токсичност (мед, никел, цинк).
Дефицит на Мед може да се прояви при органични почви с рН над 6, на кисели и на излужени почви. Младите листа пожълтяват, върховете им некротират, напомня желязна хлороза. Възможна е и медна токсичност, главно около медни мини или в близост до лозя, продължително третирани с медсъдържащи препарати. Наподобява железен дефицит.
Дефицит на Цинк се проявява най-часто при интензивно реколтиране; при отглеждане на пасъчливи, карбонатни или преварувани кисели почви, при богати на бавно разлагащо се органично вещество почви, при лоша почвена структура и др. При цинков недостиг растенията изостават силно в развитието, появяват се хлоротични петна между листните жилки
Дефицит на Манган – наподобява магнезиев дефицит, но хлорозата е по-фино изразена. Може да се прояви при преварувани и алкални почви. При много кисели, лошо дренирани почви е възможна манганова токсичност. При недостиг на манган растенията забавят растежа си, по листата им се появяват сиви петна и добивът е нисък.
Дефицит на Бор се изразява в забавен растеж на растенията, листата са дребни, груби и чупливи, наблюдава се отмиране на растежните точки, удебеляване на тъканите. При недостиг на бор в почвата растенията образуват слаби корени, листата и стъблата се изкривяват. Борен недостиг най-често се явява на леки почви с рН над 6,5 или при наскоро варувани почви, особено в сухи лета.
Дефицит на Молибден се изразява в силно изоставяне в развитието на растенията. Листната петура добива хартиен вид, краищата некротират. При недостиг на молибден фотосинтезата намалява и често се наблюдава повишено натрупване на нитрати. Цветовете издребняват, добивите намаляват, качеството на продукцията е влошено. Молибденов дефицит се явява само на кисели почви.
За по-добри резултати – трябва да осигури балансирано хранене на растенията чрез подходящо торене.
Те доставят
Чрез приложение на листни торове, растенията си набавят микроелементи в лесно усвоима форма и макроелементи в количество, което е достатъчно да активира процесите на обмяна на веществата.
Предимства на листното торене:
-
бърз начален ефект - хранитените вещества достигат бързо до крайната цел и се усвояват незабавно
-
висока ефективност - усвояват се повече от 95 % от хранителните вещества
-
минимален разход = здрав посев = максимален добив = гарантирана печалба