Царевицата въпреки мощните си стъбло и коренова система е силно чувствителна към заплевеляване, особено в ранните фази от развитието (2-ри - 8-ми лист). По данни на редица чуждестранни и наши автори, при силно заплевеляване добивите се понижават със 77—91,8%. Особено вредно е ранното заплевеляване. Наред с това плевелите препятстват комплексната механизация при тази култура и следователно увеличават себестойността на получената продукция.
В посевите на царевицата в нашата страна са разпространени много видове късни пролетни плевели — сива и зелена кощрява, кокошо просо, обикновен и бял щир, бяла лобода, кръвно просо, пача трева, овлакнена полевичка, тученица, лубеничник, повойниче, огнивче и др. - и някои ранни пролетни плевели, главно див синап. Разпространени са и многогодишните плевели, предимно кореновоиздънковите (паламида и повитица и по-ограничено горуха и млечок) и коренищните (главно троскот и балур, а във влажните места и хвощ).