You are using an outdated browser. For a faster, safer browsing experience, upgrade for free today.

Причинителят на болестта е гъбата Sclerotinia fukeliana. Когато условията, като висока влажност и подходяща температура са налице, сивото гниене (Botrytis cinerea) напада пъпките, младите леторасти, листата и грозда. Ето защо успешната борба с тези вредители силно намалява риска от развитие на болестта.

Най-големи щети се получават, когато сивото гниене нападне гроздето. В отделни години сивото гниене може да унищожи до 60-70% и повече от добивите на чувствителните сортове грозде.

Ципата на заболелите зърна придобива светлокафяв цвят, лесно се обелва и се пука. Първоначално започват да се появяват дребни кафяви петна, които постепенно се увеличават и обхващат цялото зърно. Когато условията са благоприятни сивото гниене се предава на съседните зърна. Болестта обхваща целия грозд, който се покрива с плесен. Патогенът Botrytis cinerea напада гроздето, както докато е на лозите, така и при транспортирането и при съхранението му.

Обикновено заразяването на гроздето става, чрез рани, причинени от гроздовия молец, градушка, оидиум, напукване след дъжд и др. Когато гроздето е мокро, то може да се зарази и без да има рани по него. Поради тези причини пораженията са много по-големи, когато лозята са в ниски, непроветриви места, при силно зашумени лози, късни поливки и особено през дъждовна есен.

Борбата със сивото гниене по гроздето се провежда с контактни и системни фунгициди. Болестта се проявява през първата половина на юли и първата половина на август.


Борбата се води през следните периоди:

  • по време на цъфтеж, защото тогава сивото гниене предизвиква изресяване

  • след прецъфтяване

  • достигане на зърната до размери на грахово зърно

  • затварянето на чепката, когато болестта може да остане в латентна форма във вътрешността на чепката и да се развие силно при зреенето

  • прошарване на зърната и узряване на гроздето

  • след градушка

Сподели